Join our world!
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Share | 
 

 Войната в "Илиада" - ЛИС

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
caRameL
WebMaster
WebMaster


Брой мнения: 26
Join date: 01.05.2010
Age: 19
Местожителство: Елхово,България

ПисанеЗаглавие: Войната в "Илиада" - ЛИС   Съб Май 22, 2010 3:15 pm

В епическата поема "Илиада" Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в "Илиада"е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек .

Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че до някаква степен "войната е разбойничество и
във всеки от героите има нещо разбойническо".*

Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито чрез определенията, които авторът дава за нея: "схватка жестока" ; "плачевна" ; "гибелни битки". Образите, които най – силно разкриват драмата на войната, са образите на "белоръка, добра Андромаха" и троянския цар Приам. Двамата губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени. Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , волята и силата на героя. Само боговете и войната могат
да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.

Героят в поемата е олицетворение на представата на древните гърце за
физическа и нравствена красота,за героизъм.Най ярко е въплатена
представата за епически герой в образите на двамата главни герой
Ахил-Хектор.Физическата им и нравствена красота се разкрива чрез
епитетите които авторът използва:

“Ахил-благороден Ахил –бързоног”’’Най силният между ахейците’’
‘’Снажния Хектор’’


Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се бориш за него.

Образът на войната в Първа и Втора песен на "Илиада" разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва с троянците "понеже не са ми виновни във нищо". Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :

...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...

От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:

...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто "глупав дърдорко и гръмогласен вития". В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и
страда, понеже знае, че може да го загуби:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;

Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните. В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната
и мира. Докато описанието на мирния живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и неизбежност, засилено от злокобното присъствие на Смут, Раздор и Смърт. Героизмът в "Илиада" е качество на духа, което изисква постоянна готовност за подвизи, безстрашие и устременост към едничката цел на истинския герой - войнската слава. За да я заслужи, Хектор жертва живота си, а Ахил се отказва от обидата. Освен трагедията войната в
"Илиада" разкрива един свят на героични дела и подвизи, които дори днес будят възхищение със своята красота и доблест. "Илиада" разказва за една война, чиято крайна цел е мирът. Войната може и да носи чест и почит, но постоянната трагедия, смъртта на най – близките приятели омръзва и на най – славолюбивия. Има цена, която може да бъде платена, и такава, която просто не си струва да бъде плащана. Такава е смъртта на Патрокъл. Неговата храброст е възнаградена не с вечна слава и почит приживе, а със смърт. За какво са му тогава на героя тази слава и тази почит, след като не може да им се радва?

Омир изгражда един свят, където войната е добро и зло, триумф и тргедия. Но най - важното е, че тя е част от многообразния човешки живот и хората се научават да живеят с нея, макар и надявайки се един ден да я оставят зад гъба си.Този път завинаги.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenworld.your-talk.com
 

Войната в "Илиада" - ЛИС

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Teen World ::  :: -