Join our world!
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 "Немили-недраги" - Македонски по пътя на патриотичната си мисия ЛИС2

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
caRameL
WebMaster
WebMaster
avatar

Брой мнения : 26
Join date : 01.05.2010
Age : 22
Местожителство : Елхово,България

ПисанеЗаглавие: "Немили-недраги" - Македонски по пътя на патриотичната си мисия ЛИС2   Съб Май 22, 2010 9:13 pm

В повестта „Немили-недраги”, написана от Иван Вазов, преминаването на Дунав е моментът, в който Македонски на дело проявява героизъм – висша изява на човешко повдение, когато, проявявайки неимоверни трудности, рискувайки живота си в името на висша цел, човек изпълнява благородния си дълг към родината.

Шумен и невъздържан, готов да измами и да открадне. Ентусиазиран артист, вдъхновен от мисълта за славни битки. Самотен нощен пътник, воден от идеята за общонародното дело. Целеустремена и борбена натура, която търси опасността и риска – всичко това е неповторимата и обаятелна личност на Македонски.

Той е избран да премине Дунав и да занесе писмото на Апостола след драматичен спор. Според хъшовете куриерът трябва да бъде „безстрашлив и паметлив, дързостен и изкусен”. Още докато убеждава другарите си да го изберат за пратеник, той е осъзнал смъртната опасност. Силно е желанието му да бъде избран, но чувствата му в този момент не са породени от себелюбие и от желание да привлече вниманието. Хъшовете вярват, че „Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта” и са убедени, че той ще успее да се справи с трудностите.

Делото на Македонски е изключително опасно, защото атмосферните условия са трудни – неслучайно повествователят започва разказа за мисията на Македонски с описание на природната картина, която не само насочва към мястото на действие, но създава представа за изключителните рискове, които българинът трябва да преодолее по своя път. Времето на действие е 20 феврурари: „20 февруари. Късните студове на тая зима се усливаха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам.” Самата река е изобразена като трудно преодолима: „един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река.” Метафоричното олицетворение насочва към усещането за нещо страховито, породено от мощта на водните талази, скрити под леда: „Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни, шумящи, сърдити талази...” Чрез сравнение: „като буйните вълнения на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице”, повествователят насочва вниманието към душевното състояние на героя с бурен нрав, но в този момент устремен към своята цел. Заловещи представи будят и колибите по брега, метафорично сравнени с „гробове”.

Македонски е представен като герой. Повествователят проследява дългия му път към родния бряг, като детайлно разкрива трудностите пред него, характеризирайки го чрез проявата на качествата смелост, съобразителност, решителност, хладнокръвие, търпеливост.

Македонски винаги се е стремял да привлече вниманието, да предизвика интереса на околните. Сега той се стреми да остане незабелязан, за да осигури успеха на мисията си. Предпазливостта му го кара да скрие револвера, с който почти е задушил публиката при представлението.

Решителността може да се открие у движещия се „без път” герой, а сравненията с „черна сянка” и „привидение” създават романтична представа за тайнствеността на мисията му. Вятърът, сравнен с „погребално пение над един мъртвец”, подсилва усещането за снъртна заплаха. Атмосферата на постоянна опасност подчертава непоколебимостта на пътника.

Изключително напрегнат момент, първото непредвидено препятствие, което е истинско изпитание за Македонски, е незамръзналата ивица вода. Кратките изречения, експресивните глаголи и определения насочват към душевните преживявания на героя: „спря слисан”, „хвърли проницателен поглед”, „стоя няколко минути в нерешителност”, „не чувстваше”, „тръгна назад […] решително”. Смелият хъш, който с цялото си същество е устремен напред, се обръща назад, като че ли се отказва от задачата, заради препятствието. Със своята съобразителност и решимост за бързи действия обаче Македонски показа какви могат да бъдат хъшовете в трудни моменти, когато изпълняват важна за народа мисия.

Всеотдайният и смел хъш откъртва дъска от близка колиба, но нейният стопанин излиза и започва да вика: „Караул! Разбойници!”, упоритият влах може да осуети куриерската мисия. Хъшът е готов на всичко, но да не позволи на нещо да попречи на благородната му задача. Съобразителност, наблюдателност, находчивост, решимост за смели действия са качествата, които характеризират героя в момента, когато се бори за спасителната дъска. Вярващ в своята кауза, Македонски не се двоуми и е безкомпромисен. Той не е „разбойник”, както го нарича влахът, но е готов на всичко в името на България. Много различен от обичайното си поведение е в този момент, но това го прави очарователен – гръмогласният хъш говори тихо, човекът, който никога не дава пари, може би защото никога не ги е имал, сега е готов да заплати на упорития влах: „ – Да ти платя, побратиме, вземи два франка.” Диалогът между двамата е напрегнат и неговият драматизъм доизгражда представата за хъша.

Дразновеният войвода хвърля дъската на двата бряга над страшната бездна. Македонски, който винаги е вярвал в силите си и е разчитал само на себе си, в този решителен момент – преминаването по „тоя импровизиран мост” – призовава божията помощ и чудото, за да успее. Повествователят въвежда този истински случай с Бенковски и Волов, за да подчертае достоверността на разказа и историческата значимост на делото, на което се е посветил Македонски.

Силно е вълнението на героя, когато се промъква към турския бряг. Повествователят прекъсва разказа, за да запознае читателя с чувствата на хъша. Българинът, който от години мечтае да се върне в родината, който с копнеж гледа зелените хълми на България, сега не може истински да се зарадва от близостта с отечеството. Знаейки, че тук опасностите са най-големи, с изключителна съсредоточеност Македонски се отправя към предварително набелязаното долче.

Основният художествен похват, който изгражда представата за пратеника в самотния му път по замръзналия Дунав, е проследяването на действията на героя, но при срещата с караула – този наситен с напрежение момент – търпението и съобразителността на хъша се проявяват в бездействието му. В този момент, като че ли мечтата на Македонски да се срещне лице в лице с врага се сбъдва, но буйният и невъздържан войвода проявява уравносвесеност и житейска мъдрост, за да не провали мисията си. Майстор на смислово натоварения пейзаж, Вазов рисува метафоричния образ на зимното небе, с което подсилва усещането за изключителна опасност, съпътстваща действията на героя: „Над него висеше пепеляво, намръщеното небе на зимата, грозно, мълчеливо, застрашително.” Смелостта на Македонски се открива още по-ясно на фона на недружелюбната природа.

Детайлното проследяване на действията на героя, който се движи, за да избегне караулите, доказва колко отговоренн и честен е той със своите другари, когато ги уверява, че добре „познава и кучетата в Русчук” и ще намери най-безопасния път до дома на баба Тонка. При придвижването към Русчук повествователят сравнява Македонски с вълк единак не за да го представи като отрицателен герой, а за да създаде представа за целеустремеността и решимостта на пратеника.

Хъшът достига до дома на баба Тонка, като преодолява предвидени и непредвидени опасности, но и естествения си човешки страх от вероятността да не успее. Като въздишка за облекчение прозвучават в нощта думите: „Твой син”. В тях се открива дълбок емоционален заряд. Като признание за извършеното в името на България баба Тонка сама го нарича „синко”. Силно емоционалният Македонски, който обича да смайва с разкази за своите геройства, при срещата с Левски разбира, че не е време за самоизтъкване, и скормно спестява подробностите от рискованото переминаване на Дунава.

Поведението на героя в X глава на повестта променя представата за личността му. Лишен до този момент от романтичния ореол на Странджата, Македонски оставя трайна следа в съзнанието на читателя със своята противоречивост, удивително съчетание на авантюризъм с героизъм, действен патриотизъм и жертвоготовност.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenworld.your-talk.com
 
"Немили-недраги" - Македонски по пътя на патриотичната си мисия ЛИС2
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Teen World :: Tийн проблеми :: Училище-
Идете на: