Join our world!
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Образът на св. Кирил,според пространното му житие - ЛИС

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
caRameL
WebMaster
WebMaster
avatar

Брой мнения : 26
Join date : 01.05.2010
Age : 22
Местожителство : Елхово,България

ПисанеЗаглавие: Образът на св. Кирил,според пространното му житие - ЛИС   Съб Май 22, 2010 9:11 pm

Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена непосредствено след смъртта на Свети Кирил. Творбата създава образа на великия славянски просветител и е ценен извор за живота и дейността му. Чрез нея авторът показва своята възхита, преклонение и безкрайна почит към славянския първоучител.

Образът на Свети Константин-Кирил Философ, изграден в пространното житие, отразява идеала на средновековието за съвършената личност, праведния християнин. Основен изобразителен принцип при изграждане на образа му е агиографската идеализация. Още в самото начало писателят подчертава, че учителят Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия Бог да изпълни велика мисия сред славяните – да ги просвети и насочи в светлината на божиите заповеди. Светостта на героя е статично качество, дадено му по рождение и утвърдено чрез богоугодни деяния.

След встъплението, авторът подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е бил дете на благочестиви и знатни родители. В текста е упоменато, че той е седмото дете в семейството. По този начин авторът е направил препратка към символното значение на числото седем. Символичната седмица обозначава единството на земното и небесното. Така образът на Свети Кирил придобива значението на медиатор между световете. Чрез опознаването на сътвореното от него и подражавайки му, обикновения човек може да се докосне до божествената сила. В епизодите, разказващи за детските години на Константин Философ, неговата богоизбраност е разкрита чрез алегорично описани епизоди от житието – отказът на младенеца да пие мляко от дойка; сънят на детето и неговият избор. Иносказателният смисъл на тези епизоди се разкрива чрез осмислянето на християнската символика и евангелистките текстове. Всемогъщият и справедлив Бог се грижи за духовното израстване на светеца и отрано го отклонява от празната суета на материалния свят. При създаване на образа на Свети Константин Философ са изопачени качествата му, които се проявяват през целия му земен път от раждането до смъртта. Неговата мъдрост, смиреност, праведност и благочестивост не се променят през годините, те са постоянни спътници в житейската съдба на светеца.

Чрез символичния брак със София (от гръцки – премъдрост) Свети Кирил става почитател на мъдростта и придобива умението да вниква в същността на нещата, а не да обръща внимание на външната, видимата им страна. Още като дете героят прави своя житейски избор, подчертан и чрез епизода, в който се разказва за изгубването на сокола по време на лов. Соколът, символизиращ властта, земните удоволствия и привързаността към светския живот. Изгубването му е знак, че героят е предопределен за друго, че му е възложена важна мисия и той е единственият, способен да я изпълни. Последователно е изграден образът на Свети Кирил, представен като ангел в човешко тяло.

Напълно реалистични са епизодите, в които се говори за изключителния ум и талант на героя. За кратък срок той изучава много и разностранни науки и изкуства: „И тъй бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях” . Освен с ерудиция, Кирил се отличава с голямо „прилежание” и бърз ум, благодарение на което той успява да усвои всички науки и така се приближава до Бога, защото това е пътят към усъвършенстването. Той умее на да учи и разбира с лекота езиците, става блестящ оратор и полемист. Богатството и славата не го съблазняват. Смисълът на своя живот Кирил вижда в общуването с книгите и в разпространението на знанието сред хората. Той иска да потърси „прадядовата си чест и богатство” . Това отново е иносказание, което насочва към постигане на съвършенство.

Зрелите деяния на светеца са свързани със защитата на две основни идеи – общохристиянската и славянската. Композиционното подреждане на деянията има смисъл на възходяща градация – диспутът с иконоборците, преянията със сарацините, хазарската мисия, славанската мисия и естественият кулминационен момент – беседата срещу триезичниците във Венеция. За мисиите Константин Философ е призован както от патриарха, така и от императора. Деянията му винаги се увенчават с успех – независимо от трудността на предизвикателството, Свети Кирил успява аргументирано да обори доводите на иконоборците със силата на правилно разтълкуваното Божие слово, според което само „недостойното подобие” е богонеугодно. Преянията му със сарацините умножават неговата слава, защото той успява да победи неверниците, използвайки аргументи от тяхната религия. В хазарската мисия светецът е изправен пред още по-голямо изпитание – в спора участват представители на трите основни религии – християнската, юдаизма и мюсюлманската. Мъдростта и големите познания на Кирил му придават боговдъхновена нравствена сила и той побеждава в спора своите опоненти. В тези мисии светецът отстоява християнската вяра и нейните основни ценности. Деянията на Свети Константин-Кирил Философ сред славяните в Панония и диспутът във Венеция имат друг акцент – защита на правото на славяните да общуват с Бога чрез собствения си език. Най-великото дело на светеца – създаването на славянската писменост е представено като акт на всемилостивият Бог, който след горещата молба на Свети Кирил му „явява” буквите. Тази нова писменост двамата братя Кирил и Методий разпространяват във Великоморавия и Панония. Делото им обаче поражда редица спорове.

Възлова сцена в житието на Кирил е полемиката с триезичниците. С апостолска жар славянският първоучител защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, литература и писменост. В този спор Константин Философ разкрива ярките си полемични умения. Въвеждането на антитезата чрез реторични въпроси засилва емоционалното въздействие на словото му. В диспута Свети Кирил използва аргументи произтичащи от евангелиските текстове, които и триезичниците почитат. Основен аргумент е този за Божията всемилост, която дарява всички с даровете на живота – дъжд, слънце, въздух. Вярното тълкуване на Божието слово осигурява моралното превъзходство на светеца над еретиците, които средновековния писател сравнява с „врани” . Кирил е безспорният победител в диспута, той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. Свети Константин Философ привежда неуспорими доводи в защита на своята теза, съобразени с разбиранията на тогавашното общество. Обосновавайки се чрез християнската идея за равенство и подкрепяйки я с текстове от Библията, учителят успява да надвие догматиката и славянството тържествува.

Светостта на образа на Свети Кирил се изгражда и чрез включването на чудесата, които той извършва в своя земен път. За най-голямо се счита намирането на мощите на Свети Климент Римски, тъй като се приема, че те имат благородна сила, която дава физическа и духовна подкрепа на хората. Но чудесата се „случват” и в мисията на Свети Кирил при сарацините – поднесената му отрова не може да го погуби, защото е богоизбран и всемилостивият Бог бди над живота му. Апостолската дейност на светеца е аргументирана и чрез покръстването на езическото племе.

Финалната част на житието, описваща последните дни, смъртта и погребението на Свети Константин Философ, също извежда на преден план идеята за значимостта на делото на славянския първоучител, признат и провъзгласен за равноапостол. Предсмъртната молитва на Кирил концентрира в едно всички негови деяния. Заветът му към неговите последователи е да защитават постигнатото и да продължат „да хвалят и славят името” Господне на славянски език. Вълнуваща е искрената братска обич на Методий. Той намира най-подходящият начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените му дела, които са му донесли най-голяма слава и които допринасят за изграждането на образа му – възвишен, гениален, всеотдаен.

Авторът на пространното житие изгражда образа на Свети Константин Философ, за да създаде пример, образец за нравствено съвършенство, който вярващите християни могат да следват. Старобългарският писател призовава своите читатели да подражават на светеца, като него да се стремят към духовно богатство, морална извисеност и преданост към славянското дело.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenworld.your-talk.com
 
Образът на св. Кирил,според пространното му житие - ЛИС
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Teen World :: Tийн проблеми :: Училище-
Идете на: