Join our world!
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 "Немили-недраги" - Македонски по пътя на патриотичната си мисия ЛИС

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
caRameL
WebMaster
WebMaster
avatar

Брой мнения : 26
Join date : 01.05.2010
Age : 22
Местожителство : Елхово,България

ПисанеЗаглавие: "Немили-недраги" - Македонски по пътя на патриотичната си мисия ЛИС   Съб Май 22, 2010 9:08 pm

Вазовата повест ”Немили-недраги” пресъздава атмосферата на най-българското време. Време, в което достойни и родолюбиви българи посвещават живота си на патриотичния дълг в името на свободна България. С преклонение патриархът на нашата литература разкрива възвишения образ на хъша- старадалец и мъченик в чуждата страна, но истински родолюбец,когато с носталгия си спомня родината, и самоотвержен революционер в моменти на изпитание. Такъв е и Македонски, най-колоритния и пълнокръвен образ в повестта, който завладява с магнетичното си присъствие и героични постъпки. ”Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта”- с тези думи героят най-точно характеризира себе си. Пред трудното ежедневие той е по човешки слаб. Често постъпките му са осъдителни- краде, лъже, лесно се разпалва, не уважава чуждото мнение. Но в десета глава на повестта Македонски показва безрезервната си отдаденост на всяка революционна задача. Слаб пред лишенията, хъшът се възвисява до героичен подвиг, за да доведе до успешен край мисията си- да премине Дунава през ледовитата февруарска нощ и да предаде революционно писмо на Левски в Русчук. В този драматичен момент на върховно изпитание героят забравя страха, себе си, готов е на саможертва, за да опази достойнството си на изпитан в борбата революционер. Преодолява много препятсвия като проявява смелост и решителност, съобразителност и издръжливост, духовна сила и себеотрицание. За да премине през Дунава и за да изпълни мисията си, Македонски тръгва в една студена февруарска нощ. Замръзналата река, с ”вкаменени и безчувствени гърди”, крие непреодолима заплаха и създава усещане за самота, страх и отчужденост. Зловещите ледени вихри на безмилостния вятър, които приличат на ”погребално пение на един мъртвец”, създават усещане за близка опастност. В нощта ”дрезгавия мрак”създава чувство на тъга и потистнатост. Зловещата пейзажна картина създава тягостно предчувствие. В такава мразовита нощ може да издържи само човек, решителен, съобразителен, издръжлив и с духовна сила, който знае каква задача трябва да изпълни. Преди да започне мисията си Македонски стои неподвижен на влашкия бряг с очи, вперени в отсрещните караули. Хъшът не помръдва нито за миг и стои като ”замръзнал на поста си солдатин”. Този портрет внушава смелостта, решителността и находчивостта на героя. Македонски поема към отсрещния бряг без колебание и страх, защото е решен да изпълни една смъртно опасна и рискована мисия, която ще приближи часа на мечтаните битки и свободата на България. Решителността и смелостта на хъша му помагат и да е непоколебим, да преодолее неочакваното препятствие, което се появява пред него: ”една черна ивица... един вид тясна река”, която не е замръзнала. Когато героят се изправя пред незамръзналата водна бездна, пред него не стои въпросът, дали да се откаже, а как да продължи напред. Без да губи време и самообладание, героят бързо взима решение и се връща назад. В този момент е важно само едно- на всяка цена да изпълни задачата. Нищо не може да го спре: ”Някакво вдъхновение, види се, му дойде”. Той решава да откърти една дъска от пуста на пръв поглед дъсчена колиба. Глаголите, които използва Вазов, подчертават неговата непоколебимост- ”пусна тоягата”, ”посегна към стряхата, хвана една дъска, ... дръпна я, разклати я, дигна я нагоре”. В този момент Македонски е готов да се справи със всяка трудност. Появата на румънеца е второто неочаквано препятствие, но хъшът не се спира пред нищо. Завидна е бързината, с която той взима решен! ие за действие. В конфликта с влаха героят опитва всичко- и заплаха, и молба, и отстъпчивост, и груба физическа сила. Македонски дори предлага да си плати дъската, но не и да си тръгне без нея. Той, който никога не плаща доброволно, сега изкушава влаха с висока цена. Очевидно отговорната задача го е променила. Доказателство за това е и, че хъшът приема спокойно обидите ”разбойнико!”, ”харсъз”. Той дори говори ”ниско” и нарича румънеца ”побратиме”. Благодарение на съобразителността и смелостта си Македонски надделява над неотстъпчивия влах. Със засилената употреба на глаголи авторът внушава драматизма на ситуацията: ”стана прав, хвана дъската... опря си крака... измъкна я... ,издигна я...” и я стовари по главата му с една страшна сила. В този момент хъшът убива румънеца, без да мисли за последствията. Ненужно е това престъпление, но обстоятелствата го налагат, защото революционното дело е в опасност, а то е най-важно в този момент. Мисълта за него дотолкова е завладяла съзнанието на Македонски, че той без да има време за размисъл се устремява напред към черната ивица незамръзнала вода. След като хъшът се изправя отново ”пред зеющата яма” внимателно хвърля дъската на двата бряга на водната бездна и знаейки, че една нищо и ”никаква случайност, едно малко кривнуване” може да го провали, той не се отказва. Преди да стъпи на дъската, Македонски за пръв път от години се прекръства, прави го с желанието да бъде подкрепен в мисията си. Хъшът, човек със силна воля и твърд дух, за пръв път от години търси упование в Бога, но не за живота си се страхува героят, а за това, че ако загине той, загива и патриотичното дело. В този момент човешката воля не е достатъчна. Трудностите, които Македонски преодолява благодаре- ние на силния си дух, не свършват с преминаването на реката. На другия бряг го очаква заплаха от турските часови и от замръзване. Тези опастности хъшът преодолява благодарение на смелостта, съобразителността и хладнокръвието си. Героят запазва самообладание и изчаква с ” напънат слух, с опулен взор и без дихание” да се отдалечи турския караул. Природното описание допълва представата за страшното изпитание, на което е подложен героя. Чрез градацията на епитети- ”намръщено небе”, ”грозно, мълчаливо, застрашително”, Вазов подчертава самотата на Македонски в неговото благородно начинание. Събрал силите си, преодолял болката, хъшът отново се устремява към крайната цел. По пътя към дома на Баба Тонка Македонски прилича ” на един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете”. Чрез това сравнение писателят внушава решимостта и силата на героя да извърви докрай пътя, да изпълни делото си. В края на патриотичната си мисия Македонски пристига в дома на Баба Тонка и на въпроса й:”Кой си ти?”, той отговаря с гордост и достойнство:”Твой син”. В отговора му са събрани и удовлетворението от изпълнената мисия, и гордостта от преодолените препятствия, и естественият страх, и радостта, че именно той е съумял да извърши всичко това, и чувствата на синовна привързаност към отечеството. В лицето на Баба Тонка хъшът вижда родината майка и с гордост показва своята саможертвена любов. В нощта, когато преминава замръзналата река, Македон- ски се разкрива като смел патриот. Определената цел го подтиква да даде най-доброто от себе си. Рискувайки живота си, той доказва, че скиталчеството в Румъния не е превърнало хъшовете в бездейни страхливци, че не са забравили своя идеал- свободата на отечеството.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teenworld.your-talk.com
 
"Немили-недраги" - Македонски по пътя на патриотичната си мисия ЛИС
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Teen World :: Tийн проблеми :: Училище-
Идете на: